Що пък за заглавие е това
Нещо на шльокавица ли, нещо заекваш ли? Не е ясно.
Сега ще поясня. Зад съкращението GAAD на английски се крият четири думички – global accessibility awareness day. На по-разбираем език чичко Гугъл предлага да се преведе като „ден за осъзнаване на глобалната достъпност“. Без да изтъквам несъвършения си акцент и да споря с такъв авторитет, аз бих вложил малко по-друг смисъл – „ден за глобална информираност за достъпността“. Но да оставим лингвистичните спорове на специалистите! И така става ясно за какво иде реч.
Що е достъпност
А може и да не става ясно, поне не на всички. Който съвместява съществуването си с някакво увреждане или ограничение, той ежедневно се сблъсква с последиците от това съжителство. Този термин си има многобройни определения, с които няма да се занимавам тук. Всъщност достъпността има много и различни значения според многообразието и сериозността на палитрата от здравословни състояния и комбинациите между тях. В общ смисъл достъпност значи липса на бариери. А бариери има колкото щеш, че даже и в повече.
Какво всъщност са бариерите?
Бариерите са най-различни по характер. Има ги във всички сфери на личния и обществения живот. Срещат се навсякъде, на улицата, в магазина, в транспорта и дори у вас. Поставят ги дизайнери, архитекти, строители, политици, съседи, програмисти, въобще, всеки може да ти подложи крак. Това обикновено се случва така, неумишлено, без някой да го иска. Просто защото не осъзнава, че нещо, което изглежда модерно, кърти яко, готино е, или е много фенси и т.н, може да е спънка някому.
Май пак не разбирам
Амиииии, всъщност всичко е много просто. От едната страна са хората, които изпитват някакво ограничение по неволя – слепи, глухи, хора на инвалидна количка, хора с интелектуални затруднения и прочее, чиито брой според доклад на Световната здравна организация (СЗО) е 15% от световното население или над 1 млрд. души, а от другата страна е средата, изградена без да е съобразена с възможностите на първите. Не че тези хора нямат възможности, просто понякога им е нужно съвсем малко, за да могат да ги покажат.
За да съм по-конкретен, предлагам няколко въпроса, които да предизвикат въображението Ви.
Може ли сляп човек да чете вестник?
Може ли глух човек да се наслади на филм?
Може ли човек в инвалидна количка да изкачи самостоятелно 50 стъпала?
В първия момент тези въпроси може да Ви изглеждат нелепи, но възнамерявам да Ви изненадам, вероятно дори шокирам, като отговоря на всички с „да, може“.
Да, чрез съвременните технологии един напълно сляп човек може да чете книги, вестници, документи, , стига те да са представени по подходящ начин.
Да, един глух човек може да проследи събитията в един филм дори да не чува репликите и да не вижда израженията на лицата, когато случващото се чрез звук бъде представено по подходящ начин.
Да, дори 50 стъпала могат да бъдат преодолени, ако е налице подходяща платформа, която да изкачи човека заедно с количката.
Не е нужно Вие да четете на слепия, нито да разказвате на глухия, не са необходими Вашите мускули, за да пренесат количката. Необходима е подходяща среда, среда, която да не представлява затруднение, а да улеснява всички участници без оглед на възраст, пол, умения, образование и редица други фактори.
Каквото на улицата, такова и в нета
Посочените трудности се срещат както във физическия свят, така и в дигиталния. Понякога придвижването от точка А до точка Б може да е сериозно предизвикателство. Разчитането на дребен шрифт върху неконтрастен фон също може да тества търпението Ви. Само си припомнете размазаните букви и цифри, които трябваше да въведете, за да напишете коментар или да влезете в акаунта си. А не Ви ли изнервят натрапчивите реклами, святкащите банери, неясните формуляри за попълване, претовареният изглед на страниците и прочее и прочее други? Щом те могат да затруднят здравите и правите, какво остава за онези, на които се налага да полагат допълнителни усилия?
Дигитална дискриминация
Технологиите улесняват нещата за едни. За други те правят нещата възможни. А понякога и… невъзможни. Запитвали ли сте се защо един човек си включва и управлява модерен уред с тъч скрийн в рамките на секунди, докато друг с цената на много нерви и усилия постига същото за много повече време и то само защото не вижда изобщо или вижда недостатъчно?
Запитвали ли сте се защо сляп човек не може да си изтегли сам пари от банкомат? Или защо в метростанция „Централна Ж.П. гара“ същият човек не може да си купи билет, защото няма каса, а само автомати, които няма как да се ползват без зрение? Смятате ли, че тези хора са на по-ниско интелектуално равнище? Защо като гост на столицата първо трябва да знаеш, че няма каса, после да разбереш къде се намират автоматите, и накрая да осъзнаеш безсилието си пред технологиите и дизайнерския гений, който не отчита факта, че не всички приличат на него?
Нужна е информираност
Както писах по-горе, обикновено пречките не са поставени целенасочено. Повечето хора не се замислят за т.нар. различни и предизвикателствата, пред които те са изправени. Именно затова е важно възможно повече хора да бъдат информирани за съществуването на „различните“, за техните трудности и за начините, по които те могат да бъдат включени като равностойни участници в работата, образованието, развлеченията и т.н. Не говорим за привилегии, а за равнопоставеност.
Всичко започва преди 9 години с публикация в блога на Joe Devon – уеб разработчик. Заинтригуван, към него се присъединява и специалистът по достъпност Jennison Asuncion. Постепенно инициативата се разраства и придобива популярност. През последните години денят се отбелязва всеки трети четвъртък от месец май. Събитията, които съпътстват този ден се провеждат по цял свят като в тях се включват институции, организации, фирми и лица, които чрез различни прояви като семинари, уебинари, конференции, презентации, предизвикателства и др. се стремят да популяризират дигиталната достъпност сред професионалисти, специалисти и възможно най-широк кръг хора. Очакваният ефект е информираността да породи действия, които се фокусират върху осигуряване на дигитален достъп и включване на хората с увреждания.
Макар и скромна като проява, чрез настоящата статия се надявам да предизвикам интерес в онези, които за тяхно щастие не изпитват трудностите, които хората с увреждания изпитват, да популяризирам достъпността и поне малко да повиша информираността.
Честит GAAP!
Ако тази публикация Ви е била интересна или полезна,, моля, споделете я, като посочите източника!
